Имаше прекрасен чифт червени обувки, които зърнах изложени
на витрина в Лондон.
Червени, с токчета. Щяха да ме направят звезда в очите на съучениците ми. До известна степен щяха да покажат на останалите, че вече съм голямо момиче. Семейството ми нямаше много пари, живеехме в малко затънтено градче. Всеки път, когато отивахме в големия град, успявах да стигна стигна до тази витрина и да се порадвам на мечтаните обувки. Бяха времена , в които децата се молеха и се молеха, докато родителите им купят това което искат. Три пъти годишно получавах подарък от родителите ми, по Коледа, на рождения ми ден и в началото на учебната година, а тя дори не беше близо, за да се помоля за тези прекрасни червени обувки. Мечтаех за тях. Не казах нищо на семейството ми за обувките, не исках да ги притеснявам. Имах личен дневник в който писах за тях и изрисувах тяхна скица, или поне се опитах. Щях да бъда едно младо момиче, облечено доста добре, с красиви червени обувки , ако бяха мои.
Червени, с токчета. Щяха да ме направят звезда в очите на съучениците ми. До известна степен щяха да покажат на останалите, че вече съм голямо момиче. Семейството ми нямаше много пари, живеехме в малко затънтено градче. Всеки път, когато отивахме в големия град, успявах да стигна стигна до тази витрина и да се порадвам на мечтаните обувки. Бяха времена , в които децата се молеха и се молеха, докато родителите им купят това което искат. Три пъти годишно получавах подарък от родителите ми, по Коледа, на рождения ми ден и в началото на учебната година, а тя дори не беше близо, за да се помоля за тези прекрасни червени обувки. Мечтаех за тях. Не казах нищо на семейството ми за обувките, не исках да ги притеснявам. Имах личен дневник в който писах за тях и изрисувах тяхна скица, или поне се опитах. Щях да бъда едно младо момиче, облечено доста добре, с красиви червени обувки , ако бяха мои.
Един ден се прибрах от училище, отваряйки гардероба си,
заедно с униформата за училище, вратовръзката, намерих и чифт червени обувки,
моите червени обувки. Бях щастлива. Явно майка ми е разгърнала дневника ми и е
видяла скицата. Втурачих се в тях, усмихнах се, не можах да повярвам в първия
момент. Обърнах се, а зад гърба ми стоеше майка ми. Беше усмихната. Вярвам, че
радостта и беше не по – малка от моята. Обувките бяха такава изненада. Не можех
да повярвам, че някой, дори е забелязал , колко много исках тези обувки.
Спомням си, носих ги няколко сезона, просто перфектни, въпреки че получих
пришки в началото. Не ми пукаше, аз имах перфектните червени обувки.
