Винаги съм си мислила, че най хубавите Коледни подаръци са идвали обвити в скъпа хартия, вързани с красиви панделки. Обикновено съм ги отваряла последни. Едвам издържах и често поглеждах към тях и тайто се питах какво има в кутията.
Тази година получих два коледни подаръка, от съпруга ми. Не бяха обвити. Сложени в торбички за подаръци, леко подаващи се от торбичката. Поставих ги под елхата ... Все още се опитвам да запазя онази старомодна Коледа със сладките, елхата украсена с герлянди и подаръците поставени под елхата.
На мен самата ми отне доста време да подбера подаръците за децата и мъжа ми. Естествено не пропуснах и мен самата.
За децата взех по една играчка, онази, мечтаната, нали знаете, за която се говори месеци наред, която в един момент се захвърля в ъгъла и се питаш, господи защо ги дадох тези пари изобщо и повече те е грижа за нея от децата. Дъщеря ми мечтаеше за кукла, някаква там, специална с пижамка. Описа ми я. Нещо от сорта „мамо искам бебе, да му сменям пижамката, да го храня, да ака, чу ли мамо ...” . Синът ми, желаеше камионче.
Като допълнение и на двамата взех по една пижамка, на която аз лично се зарадвах повече. На малката избрах розова пижама със щампа отпред, на любима нейна героиня, а на синът ми, традиционната синя пижама със щампа на супермен, любим негов герой. С нетърпение чаках да ги видя с пижамките. Подаръците поставих също под елхата.
Децата грееха. Също като мен с нетърпение чакаха Коледа, не толкова заради самата Коледа, а заради всички онези подаръци, които стоята под елхата.
Оставаха дни преди Коледа. Стояхме до късно. Разказвахме си празнични приказки, гледахме филми. Всяка вечер завършваше с онзи традиционен въпрос „мамо, кога ще дойде коледа?”. Усмихвах се, виждах тъжния поглед на децата, вперен в подаръците, сещах се за пухкавите пижамки.
Оставаше да чакаме ....
