За първи път от години реших да си взема ботуши за мен
самата. Съвет, който майка ми ми даваше винаги с започването на зимата. Бяха
ми необходими 45 години да осъзная смисъла на нейните думи, като тук ставаше
въпрос вече не само за удобството на крака, а и за здравето.
Разхождах се с чифт
стари обувки, които износвах трета година подред. Изглеждаха сладки поне през
лятото. При един дъжд или сняг щяха да са напълно безполезни.
И така дойде избора.
Тук дойде моето колебание и раздвоението ми. Закупуване на
чифт нови обувки или закупуването им от магазин втора употреба.
Никога не съм гледала с предрасъдъци на пазаруването на вече
употребени стоки, за разлика от други хора. Разгледах няколко страници. Отлични
кожени ботуши. Помислих си, точно като за мен. Тъмно кафяви. Наистина
изглеждаха удобни, плоска подметка, което улесняваше и вървенето през зимата.
Разгледах и няколко други сайта на вече оригинални
производители. Бях очарована. Направиха ми впечатление чифт, черни, кожени
ботуши. Бих казала стандартни обувки с добро качесто, грайфери, лек ток, гладка
подметка, наистина качествени зимни обувки. Хареса ми дизайна, биха изглеждали
добре с панталон. Леко ме притесняваше кожата, стори ми се прекалено.. Помислих
си с чифт чорапи ще ги раздвижа у дома.
И така , зимата е пред мен, на пълна пара.